Питаш ме момиче:  
защо, самотник вятърът остана?
 Но, можеш ли да построиш дом за бурята?
Как да седнеш с тайфуна на вечеря?
Дали  вихър ще спре, да те изслуша? 
Толкова шумен и самонадеян,
 кога ще чуе, ако го зовеш за помощ?
 Не зная как ще свъртиш разрушителя
  да се протяга блажено край камината.
 А, знаеш ли ги как се любят тези хали?
Ветровете се ухажват над моретата,
 там се срещат и съединяват със
смъртоносна сила, целуват се ураганно,
на раздяла понасят със себе си
 нечия съдба за талисман.
Не са жестоки, това им е природата,
която не избират сами.