В прелюдия към зимни мемоари,
мъглите скриват тъжните си погледи
 зад наслоен размазан грим.
Вписва се кортеж от ситни капки,
посипани в калните следи.
Изстиват в сиво обкръжение
 с търпеливо очакване  да
осъмнат като лед. Ефимерни
снежни намеци умоляват студа
да се издължи,  да покрие
със студените си навици
крехките снежинни рамене.
Нищо ново, позната биография.
Време е за прочит, пореден път,
тъжната част от студена драма
за ерогенните зони на студа
и ледените му изблици.
Може би пред камината
ще звучи по- добре.