не са драматично умиране,

чаровно отчаяние,

лиричен завършек…

Листата следват

своя кръг, изрисуван

с тънък писец

от хилядолетен

живопис.

В лоното на родния

си клон, листото изживява

зелената си младост,

дръжката е пъпна връв,

пренесла соковете обич

на корена и пулса на

стеблото.

Мигът на листната раздяла

е част от път,

по който пак ще се

пресрещнат, там където

листото ще подхрани

нови сили

в корена на своето дърво.