Очите на влагата не са сълзливи.
Размътени от преумора тежат унило.
Проглеждат в късогледа мъглявина
за изтървани слънчеви пътеки,
заслепена свива разширените зеници,
мига с раздразнени клепачи,
възвръща естествената си влажност.

Влагата обича да се впива в асфалта,
подчертава изразително пукнатините,
рисува мрачни идеи, 
запълва вдлъбнатите му рани,
когато и е много скучно.

%%%
 
Коктейли меланхолия 

В мъглите на есенния здрач
ръмят загадки, релефите на
полувидими силуети печатат
шумолящи стъпки.
Прочетени наопаки звучат
еднакво. Ситни капки забъркват
коктейли меланхолия,
не утоляват ничия печал,
но освежават десените
на есенните шалове.