Прекарах водата през огъня,

три пъти я изпарих,

хляб черен замесих,

погача не нагласих.

Трапезата празна пустее,

гозби десет затрих,

писма недописани

на вятъра подарих.

Гълъби пощенски кацаха

и тръгваха празни на път,

с трохи от горчивото ядене,

ги храних, дълго да прелетят.

Коне, цяло стадо препускащи,

не доведоха никой със тях,

ехо от копитата тропащи

се носи още по ъглите.

Котката ближе прозорците,

къпе стъкла замъглени от взиране

и разлайва пазачите,

изгладнели от чакане.

Тишината вглъбява се в гънките

на околоочен кунтур,

вдълбава и прорязва по скулите
пътеки с тъга.

Страхотен ритуал, че и наричане !
Само трябва да се досетим дали втората част е катарзиса или крайния резултат...
:-)
Все пак поздравления :-)

После, смятам да не употребявам израза "зависи", защото има една теория, че жените като не знаят, какво да кажат се хващат за зависинето. Но общо взето си е тегава работа и за чакащия, и за чакания, не рядко. Ето моя случай, донесли са ми подарък, къдя Лондон, но ще ми го връчват другата седмица чак, с повод. Аз го давам мнооого търпеливо, даже не запитвам, какво ще да е, чакам си. А те, подскачат около мен и нямат никакво търпение. Ей това си е мъчение, направо катарзис! ;))))))

Ей това е наистина впечатлително и най-малко очаквано от контекста на написаното :-)))
А ми разбира се че в един подарък е по-важно отношението и посланието, а особено за една жена.. ама мъжете не винаги са светнати :-) Други пък забравят че е важен обекта на повода, а не фойерверките на парада му :-)
А ти си го получила по-голямата част от подаръка, че и го раздаваш в стихове на другите :-)))
Още една доза поздравления !

даже вече празнувам имен ден два пъти в годината, взе да се очертава и трети.
Ти да ме поздравиш тук още веднъж, да са три за щастие, поздравите. ;р))))