Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.06.2018 21:00 - „Латинската гордост в краката ни беше”
Автор: hranislav Категория: Поезия   
Прочетен: 2134 Коментари: 0 Гласове:
3

Последна промяна: 25.02 13:05

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
„Латинската гордост в краката ни беше” - поетичен разказ за битката на водената от цар Калоян българска войска с кръстоносците от Латинската империя при Одрин на 14 април 1205 г.

image

Калоян, кога цар беше на голямото царство на българи славни, надменни и горди безбройни латинци в земята ни мирна дойдоха. 
От целия Запад събрани, нечакани бяха и уж на гроба Господен защита вещаха, а гръцкото царство със сила жестока и немалко лукавство и алчност вземаха.

Тъй както вълкът без злоба и жалост в кошарата влезнал, натръшкал бе всичките овци нещастни, така и те само от инстинкт господарски градът Константинов превърнаха в плячка. От златните църкви те всичкото злато и светите мощи на светците пресвети и статуи прелестни де другаде няма по света християнски на кораби качват и пращат - в своите замъци хладни. И празни площади и църквици бедни дано да попият от чуждата слава. Крадат невидели такова богатство и никак не помнят, че лакомия и кражба са част от греховете ни смъртни. Уж папата свети, те казват осветил е делото тяхно, а защо ли не виждам що тука е свято? Човешката алчност и гордост насита не знаят и още щом стръвно земята на гърците клети вземаха, мигом към нашата поглед по – стръвно те взряха.

Царят им важен Балдуин го зовяха. От града на царете писмо ни изпрати: „Калояне, най – верен бъди ми слуга и чакам да сложиш в краката ми царски подвластната твоя просторна земя. Не карай ме чак там при тебе да идвам и туй що от бога Христос на мен се полага по право - да взимам. Тъй както бледа луната на слънцето златно се кланя от века, така и пред моята сила са слаби и птицата волна и страшния звяр и човека. Затуй покори се и мирно живей под моята слава и се радвай на туй що тя сега обещава.” Не знаеше той, че царят ни страшен за думи подобни главата отрязва и както предците си свои езичници за чаша за вино я ползва. В писмото обратно, гневът безподобен и страшен, огромен написа слова, които по – добре аз сега да спестя. И прати ме мене да нося туй страшно послание, не зная аз друго подобно за мен изпитание. Че щом го прочете четецът пред  латинския цар, той тъй побесня, че свобода и живот от тогаз аз ги считах за дар. Едва се измъкнах от най – клетата участ, но знаех, че там на полето на славата бароните славни ще търсят утеха в това, главата ми горда на кол да набучат.

След много дебати, литургии и служби, накрая решиха на север да тръгнат и сърце Калояново от гърди да изтръгнат. И мислеха глупави, смели, че царят ни наш от страх ще се скрие и като къртицата сляпа в земята ще рие, да може отмине го безславната участ на гръцкия цар. Хм, глупаци. Безумни те бяха що мислеха тъй за този наш господар, що волята своя не беше я давал на никого в дар. Защото той чакаше вече на прага на тяхната стряха - до Одрин войските ни страшни, готови стояха. Разгулни, унесени от своите победи, нехайно в стана враговете ядяха. И пиеха сякаш само кратка разходка към триумфа ги чака, но само след чая, след виното гръцко и третото ястие от богата закуска, приготвена вещо от френски готвачи. А в стана ни български сред викове бойни, тъй силно кънтяха тежките удари на тежките чукове на нашите ковачи, които заостряха нашите мечове и копия бойни – дела за мъже на честта най  - достойни, що чакат в битката днешна да влязат с чест и с чест да излезнат.

Когато в тортата блага на брата на царя заби се стрела от кривия лък на кумански конник, тогава рицарят бесен повика всеки свой десетник и стотник. И викна им гръмко да тръгват след него, защото най – право е светото дело да влезеш в битка с варвари дето благородник прекъсват веднага след суфлето! И преди да успее глазурата сладка да може оближе, такъв той на върха на своето копието има дълг да наниже! 

И хукна отрядът му след конете им леки на кумани бързи, които по преки пътеки ги водеха право към близкото блато, незнаейки тия глупаци, че понякога малко търпение струва повече от сребро и от злато. И други глупаци с Балдуина начело, запенени, гневни тичаха смело след тях към своята близка погибел що носехме ние в нашите ръце. И макар всеки рицар в своето сърце да носеше храброст и сила огромна под бронята здрава, тоз ден отреден бе от Бога за наша награда. Защото при нас бяха и ума, смелостта, че и силата свята на правото дело, затуй в битката влязахме смело. И гневните рицари, облечени цели в железни доспехи, що смятаха леката куманска конница за повод за леки успехи, още щом ни видяха летяща стена от стомана, разбраха те всичко и всеки от тях на секундата схвана, че не е със страшните българи битка лъжица за всяка уста. И че не ще да е просто случайност това, че даже най – силните в божия свят глави са прекланяли пред нашата сила и меча ни свят! Че няма ни племе, ни народ, ни империя, да могат да спрат и сломят народа ни смелия, когато политне на крилете на своите небесни коне в сърцето с правата вяра и с меч в ръце! И в страшната битка, в кърви оплискан, аз давах на всеки храбър барон светлия пристан на душата му клета и пращах я мигом към вечните бойни полета да чака реванш след хиляда години, когато и моята грешна душа от там ще премине – на път, за божия съд!

В тоз ден кървав и страшен погина безславно цветът на храброто рицарство дето победило бе всеки свой враг под небето - до днес! И дошло бе тук от далечни, сурови, незнайни земи и намерило за своята гордост чак тук изцелители – нас, вечните конници победители!
image
Цар Калоян се завърна в златния Търнов, в двореца си златен покрит с победната слава. А Балдуина надменен зад коня му дорест вързан вървеше, победен и презрян от съдбата и в прахта като куче пребито се влачеше.

И дори и до днес, след толкова трудности, мъки, изживели съдбата жестока, когато с внуците техни сме в честен съюз и се движим прегърнати в една и съща посока, щом в техните, светлите, блестящите кралски дворове отново името на красивия Иваница чуяяят, мнооого величия от тия със синята кръв, своя сън благороден в миг ще загубят!

Автор: Георги Върбанов
Набрал текста: Хранислав Христославов.
Музика в прикачения файл: Asylum на полската група Synthphoniа.



 






Гласувай:
3



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: hranislav
Категория: Други
Прочетен: 641913
Постинги: 439
Коментари: 467
Гласове: 1291
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031