Душа се и въздуха не стига,
обръч от гняв гърдите ми пристяга,
мислите не вървят натам, където трябва,
с болка се надскачат и ги няма.

Всеки нерв тетивата на лък е,
готов да спусне най-отровната стрела,
езикът неподвластно реже,
всяка дума се забива, като нож.

Юмруците са стиснали гнева,
потни са, че трудно го удържат,
ноктите сами готови са да драскат,
мъча се и тях да укротя.

Погледа ми иска да убива,
добре, че няма тази мощ,
разрухата сега превръща се в наслада,
по-дива от всяка болна страст.

Най-трудно се удържа тая сила,
изгубиш ли над нея пряк контрол,
после съжаляваш, но е късно
неминуемо нещо си строшил.

живи, здрави, многоо щастие и супехи на теб,
и всички близки, любими край теб..
тук...започна многоо добре, ноо
нещо на края си..уморена..
я, помисли пак..
/усмивки, джули

Някъде към 200, да сме здрави и луди ;)
Обаче това за края, нещо не схващам точно, какво имаш предвид. Какво точно не хареса?

в този смисъл,финала е слаб, мила..някак нервен, претупан, а ти си..Профи, нали
сега съм разтревожена с т.н. трети пол, и „невежите“ булгаристанци
избора е твой, хубава вечер,
/ пипни го маалко.;)

е вече при отминал афект. Гневът опиянява и ескалира. В тези моменти казваме и правим неща, за които после съжаляваме, и понякога няма връщане. С няколко думи можем да разрушим взаимоотношения градени с години.
Това искам да рекна, пък няма как да е градиращо. И не съм от профи- спецовете, дето могат всичко, каквото се получи, това е. :)

hubavo e..