Процежда измамна завъртулка,
от кръговитата си целина,
покрила пищните си тайни
със загатваща ги тъмнина.  

Сияе фин дискрет аристократично,
забива остра белееща се люспа,
в съзерцанието на роговица,  
изчерпващо изтръпнала от студ.  

Познайницата, пак ще се
разкаже скоро в пълен блясък.
Денонощията с траен опит,
пъргаво ще отвърти.  

За миг ще и повярвам,
че днес е много слаба,
усамотена в тъжни размисли.
Доказала, че не е мекушава
ролята перфектно и стои.