Заклещени във времето
на студените войни,
изстудихме любовта,
и я превърнахме в монета.
Разменяме я за предмети,
тъпчем я във портмонета,
влагаме в проекти,
и пестим за черни дни...  

Душите ни по канибалски,
ядат себеподобни,
меркантилно ненаситни,
гинат в студ и глад.
Колкото и да получиш,
накрая трябва да дадеш,
трудно е да си отдаден,
без да търсиш полза от това...  

аз за Коледа съм тук,при малкия син,
после ,живот и здраве май месец, за РДЕН..
пътувам винаги за дома и приятелите там..
щастливке, дай БОг всекиму..
радвам ти се с пълно сърце...

Гуш. :-*