слънцето, и то ми каза,
все не вярвах, че те има,
но те, те обещаха, аз повярвах.

Търсех да те видя при звездите,
разпитвах ги по цяла нощ за теб,
мечтаехме си, заедно с тревите,
и чакахме да съмне за любов.

Дърветата те знаеха, но си мълчаха,
дъждът те е познавал, но също премълча,
рисувах те по водната повърхност,
и съчинявах стих, след стих, за теб.

Усещах, как сърцето ми подскача
и капки радост отронва във кръвта
влюбен свят, в очакване създадох,
бе по- красив от милата Земя.