Топло е, светло е! Плахо надничам от крехко стебло, Подканва ме лъч, пчела ме задиря, това ли е чудото- на живия свят?! Бавно протягам първото листче, друго след него, любопитно поема, разгъвам изцяло листната чашка света да допълня с моя разкош. Разпускам ухание, напоено със обич, към всяка прашинка край мен, раздавам се пъстро, и събирам с цвета си, от моята майка- Природа, събирам живот! Разцъфнах, разпръснах своята прелест, прашецът ми грижливо разнесен, ще ражда наслада дълго след мен... Отново лъчът ще погали листенце, любопитно да открие непознатия свят...