Сълза! Малка капчица в окото, с най- простичка структура, вода и сол, живота овкусяваш, но друга сложност е кодирана във теб!   Прозрачна кръв,  на сърце захвърлено върху остриета, заточени с омраза и обида!   Летлива капчица, потекла, за да изгаси кипяща лава, пареща от наранено осезание!   Ропота, на всяко нервно окончание, премазано от нагла подигравка!   Течен писък, на мълчание, вгорчило,  неразбраната душа на самотата!   Огледална смеска, изблика на чувства, издаваща горестта ти на света...   Горчиш, когато си от болка, но сладко можеш да солиш, радост, ако те заражда, като извор от кристали ромолиш!   Свежест изящна на благост! Роса от ескалиращо въодушевление! Ликуване на умиление! Амброзия блажена от сърцето!   Сълзите издълбават, тъй дълбока диря, всяка запечатва се във паметта, независимо от крехката текстура, с вкуса си преобръщат тленността!