Дочух твоята мисъл, чух, че крещеше за мен, усетих, как ме бленуваш и завихря те вътрешен бунт.   Виждам, как се терзаеш, виждам, на две се делиш, моята част те развива, другата те разпъва на кръст.   Въвлечен в сложна хипотеза, търсиш вярно доказателство, мълчаливо отхвърляш дилеми, търсейки правилен край.   Поставяш си сам бариери, отчаян по средата висиш, в страх от грешната стъпка, сам ще се изпепелиш.   Рискувай, дори да изгубиш, ще знаеш, защо си сгрешил, по- добре да ме изживееш, от това да остана мечта! 

Обикновено Съдбата обрича за вечно две напълно противоположни души, за да могат една-другата да се доизпълват. Едната да създаде красота и любов (обикновено това е жената), а другата - да придаде сила и смисъл (тази душа, на мъжа...), което да се превърне в силно красив и смислен любовен живот. От друга страна мисълта, разсъждението за този, който го прави, винаги е пост-фактум. Просто само превеждаш с ума си това, което вече знаеш със сърце! Има такъв вариант, щото, по силата на казаното в първото изречение, Вашият Лирически герой да не е искал да се мъчи или саморазпъва, а чисто и просто да сподели на Вашата лирическа героиня, че е открил, че ( пак по силата на казаното в първото изречение...) да се обича със свободна съвест е в пътища по-мощно и сладко отколкото е обикновеното!)))) Просто споделяне, с подробно описание на всички провървени до този извод пътеки и нито капка от терзание (още повече щом разсъждението е споделено, т.е. счетено е за успешно!)))).

При всички случаи обаче и така (доста условно!) нареченото "отдаване" и така (още по-доста условно наречено!) "имане", "притежаване" са абсолютно невъзможни без пълна взаимност. Иначе се превръщат само в самозадоволяване на едната страна с помощта на другата! Можеш да рискуваш да насилиш една връзка сам. Но ако рискът ти е подкрепен и споделен отсреща, тогава положението става както беше вече казано в първото изречение!))))

Ето....

Мисля, че ме накарахте отново да се замисля изключително дълго и оптимистично за изключително важни, направо - съдбоносни неща!)))

Благодаря!

Доказателствената обосновка за крайното решение е основателна и логична. Синтезирайки посочените от Вас доводи може да се каже, че моят лиричен герой вече е с решен проблем. ;))))))

Докат' младите ни са цилунат - сватбата я пиши отписана!)))))))))))))))

Нема да ги мъчим толкова, ще вземат, да се вземат. ;-)

Какво ли не прави човекът за глътчица блага ракия!?))))

Предвид факта, че човечеца е поставен в сложна обстановка на колебание и несигурност, се предполага, че ответната страна може да е нестабилна и не особено благоверна натура.
Та ракийката може да излезе възлюта.

А може и да не е!)))
И може пък и да не излезе!)))
Щях да пиша есе за това, ама ме мързи и поводът тук е супер, за да го кажа накратко!)))
Хубавото на неяснотата е, че дава точно по равно шансове 50 на 50 - за добро или за лошо (което обаче е добро, което още не сме осъзнали...). И тук, ( шапка й свалям!) Вашата лирическа героиня е съвършено права - единствената загуба е, ако човекът не иска да действа. Тогава загубата е 100 процента. Ако действа, тя се намалява до 50, но (забележете колко, чисто по еврейски, хем хлъзгаво, хем работещо!) ако отчетем факта, че поражението също е форма на обучение на душата, то ползата от това да действаш става чисто и просто чистички 100 %!)))

Много обичам логиката, която отива докрай! Изживявам истинска физическа наслада от нея!

А иначе, за тези двамцата ( лирическите героиня и герой, де!)... Мисля си, че с тях Барух АШем, всичко и от двете страни (независимо от обстоятелствата!) през цялото време си е било и продължава да си е наред. Просто са жертва на някакво изключително досадно недоразумение, което се получава само тогава, когато двама души не си говорят!))))

Тоест - моят оптимизъм е не-отврат-ителен! ( Непреобръщащ се, тоест)....

Ах, да....

И, какво значение има каквото и да било, ако в края на краищата и двама изберат все пак да са заедно. Не избираме историята не един човек - избираме вдъхновението му!))))

Всъщност идеята ми беше точно решението на формулата с повече от едно неизвестни да са въпросните 100 %. Така след, като излязохме от теорията на вероятни хипотези вече имаме готова теорема, защитаваща позитивния изход на непредвидими взаимоотношения!
Алилуя!
И благодаря за прецизните и духовити коментари! Много се забавлявам! Точно ме прицелват в обективния аспект на преценка въобще.
Айде, наздраве за булката и да стискаме палци на жениха! :-) )))))))))))))))))))

Е, ай тогаз, хайрлия да е!))))))

( И аз се забавлявам прекрасно! Благодаря за възможността!)