Скъсявам лудост и дистанция, сближавам несъвместими частици, лепя детайли неслепваеми, с чар, пресичам поличби и зли предсказания.   Сплитам въжета от бури и огън, изкачвам водовъртежи бездънни, подпирам високите хребети с рамо, разтърсвам дълбоките ями.   С вкус от сълза на реса, омайвам сърдитите дяволи, събличам загнили одежди, на потънали пресушени надежди.   Вулкани раздразнени приспивам с напеви, гневни виелици церя с пчелен мед, налагам компреси на гнойни видения, а гърбици счупени замазвам с мехлем.   Утолявам жадни джуджета с лунен чай, гладни еднорози храня с юфка, рошавите феи са на непрестанна диета и се нуждаят от капки за сини очи.   Червените шапки заплитам от слама, в бримките вплитам семена на цветя, щастливите внучки отиват при бабите, на главиците винаги с букет многоцвет.   С кафето си радвам и пеперудите, любопитни присядат край мен на шура, изгризат ли до шушка бисквитите, отлитат по своите важни дела...   Прости умения, с нюх, всяка жена усвоила, без да е карала курс за магьосница, владее невидима сила, и движи света!