Когато сме сами с вятъра му пея, надвикваме се с пълен глас, щастливи заедно вилнеем, надбягваме се, побеждавам аз. Роши ми косите разгневено, прах захвърля в моите очи, после, по приятелски ме гали, търси начин да се извини. Когато е ядосан му се смея, това го кара повече да се вбеси, но танцуваме си заедно накрая, приятел ми е, всичко ще прости.  

Хареса ми колко е весело и колко е жизнено стихчето. поздрави!

:-D