Минава времето и стяга, свива се, неспирно се смалява, убива неудобно на душата, размерът уж бе точен, но странно умаля.   Беше ми понятие широко, развлечено от нетърпеливи младини, в чудене с какво да го напълня, голяма доза безумно разпилях.   Заклещиха се камъчета малки, да стържат уморените пети, изтъркани от много ситни стъпки, всяка следваща, все повече боли.   Бодежите надвземат радостта ми, от миг красив очаквам сладостта, но чувствам острите бодили, на времето, забити във гръдта.