Затоплена душата се отпусна, ледът отново се превръща във вода, лъч погали хладината, от топъл допир, кръвта се разигра.   Разпускат капки острите висулки, сълзи се стичат, радостни от топлина, потрепват бисерно и тичат,  за да се влеят във река.   Дъхът ти вече ще ме стопли, усещам го, под кожата върви, достига до премръзналите клетки,  за нов живот ще ги размрази.  

Хареса ми!

:-)