Слепите очи и глухотата, ме превърнаха в щастлива птица,  махах, махах глупаво с крилата, но от хилядния удар се събудих.   С болката приятелски по рамото се тупах,  и гонехме се, като на игра,  бутах всичко в най- широката фуния,  но мърсотията преля.   Въпреки това, наивността не ме напусна,  и пак размахвам глупаво крила,  изцапана, понаранена, може този път да полетя.