лъчите отпуснаха края,
уморени от стремглавия устрем,
бавно докосват земята.
Отмина веселата лятна ария, 
дойде редът на есенното соло,
не тъй чакано, но пълно с изненади,
обхващащо широк диапазон.
Игривият мажор, плавно 
преминава към минор.
Прелетните птици на ята 
отлитат с крясък,
а другите се готвят 
със усърдие за зимния усой.
Листата в надпревара пъстра,
разгръщат цветове, преливат багри,
дърветата се перчат в есенните тоалети,
преди сланата напълно да ги съблече.
Шипките самотно червенеят
по оголения зъзнещ храст
и зареждат с бодро настроение 
посърналите насълзени клонки.

Специалните ефекти на мъглата
забулват веселата шарения,
декора придобива нов оттенък,
влагата попива и в душата.
Дъжд студен отронва първи капки,
дава тон на драматичен хор,
приглушава да последно светлините,
смразяващо промъква се минор.