да спретнем хубава магия.
Ловихме паяци, хлебарки,
клечахме да си хванем жабки.
Обрахме всички най- отровни гъби,
а с прилепа, направо се пребихме.
С чудния си улов забъркахме пихтия
и наляхме я в шише, с фуния.
Чудехме се що да сторим с туй богатство,
та потърсихме сестринското братство.
Разшумяха се вещици сестрички,
по- вещи, от най- вещи алхимички.
Прекатуриха целия наръчник,
обаче те такваз объркана магия
не бяха връзвали в пихтия.
Тамън ни стана весело и сръчно,
че сме сътворили творението мъчно,
та намери я сама метлата и голяма
и подкара я към друго кралство.
Тюх, да му се не види,
магията изгасна, като крушка.
Няма ли я магичната ми дружка,
спира да фучи лудата вихрушка.
Цяло лято го чакахме крилото
на пустия му прилеп да се назлъндиса,
когато взе, че се кордиса,
метлата си я взе, и я пръждоса.
Няма, кой сега да ме подкокоросва,
няма, кой да ми уйдисва на акъла,
магията не ми се получава,
остава все по нещичко да шава.

Лек път, мила ми приятелко,
дано метлата много да не друса!