Що ли трябва да съм стриктна,
за да радвам някой друг,
да се мъча с отговорност,
вместо да си правя кеф?
Що ли правила ще спазвам,
някой щял да каже "браво",
за какво ли ми е някакво доверие,
вместо да се люшкам в безхаберие?
Що ли пък, трябва някой да разбирам,
да му влача мъката на гръб,
че искал всички него да харесват
и тая драма да препълва реките със сълзи?
Що ли пък вина да ме тормози,
на скруполите, аз ли трябва да съм роб,
никъде не искам да съм първа,
класации няма да запълвам, хич.
Що ще се измервам с няк"ви норми,
вместо да си сложа собствен ред,
ще си имам мои мерки,
с тях ще бъде всичко непрекъснато наред.




специален поздрав за Milady

благодаря ти, мило момиче!
Свободата в най големият лукс..
отдавна ми харесва ,как пишеш..
най -сърдечни поздрави от мен!