оцелях, но травми лекувам,

раните с вълците ближа,

дупки с канапи съшивам.

Очите мажа с мехлеми,

изгорени от силният вятър,

недочувам след страшният тътен

и се уча пак да говоря.

В непоръбен чувал премених се,

да празнувам спокойното утро,

във кратунка вино наливам,

да почерпя, нов гост-самотата.

Ще оскубя от двора цветята,

да не ми миришат на буря,

ще помета с метлата прашеца,

полепнал от твоите стъпки.

Въздуха вдишвам дълбоко,

след буря, по-леко се диша,

сърцето тупти равномерно

и няма в какво да се спъва.