Прочетен: 418 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 29.07.2017 08:34
по време на прилив,
хвърляш се бясно
и люто се пениш.
Като чувство спонтанно-
неукротимо и рязко,
вълните премяташ
над граници, чужди за тебе.
В спокойствие кратко, когато преминеш,
си нежно и гладко, решаваш да галиш.
С брега си играеш - "Иди си, ела си",
докосваш, тъй мило... Но само за кратко...
Когато със облаци се слееш в безкрая,
на едно общо цяло добивате вид,
мрачно прегърнати, бучите във песен,
нескрита заплаха с край страховит.
Когато сериозно вбесиш се,
няма юзди, които да вържат гнева ти,
вълноломи и пристани
са крехка черупка за твоята страст.
Ядосано риташ, с вълните помиташ
по пътя си всеки отпор...
Море неспокойно, жива стихия си,
власт несразена в безконечна война,
кошмар или приказка, ти го решаваш,
с теб "руска рулетка" играе деня.