градя света си стерилен,
паранои обсебващи 
пак задават ми цел.
Микроби и вируси
ме хвърлят в истерия,
засека ли поява,
минавам във статус-
военен режим.
Препарати и хапчета
завземат живота ми,
рецепти, съвети,
безкрайни диети...
Безсъние, постове
и празни приумици,
нервните кризи
са вече проблем.
Прогрес с главоболие 
и формули сложни,
догонвам решения
и правя отчет.
Отчета е винаги
с баланс отрицателен,
статистики пълня
с фискален пасив.
Дефицита глобален
на мозъчни клетки
е еуфория мощна
на радост бездомна за мен,
създава ми стабилен комфорт,
на неинтегралните 
психически схеми.
Така ще си карам,
без диагноза.
Сред купища цифри 
и електронни емоции,
вече се питам,
дали съм човек.

Мистерия Недиагностицирана