Постинг
21.11.2018 12:07 -
Просто една история за една изгубена душа
Понякога обичам да се разхождам сама, да седна на някоя пейка и да съзерцавам природата...
Искам да остана насаме с мислите си..., но не ми се отдава..Всеки път, когато седна някъде, дори и най-усамотеното място...винаги идва някой човек- и жени, и мъже, възрасни, млади, деца и сядат до мен и ме заговарят...Отначало ставах и се премествах на друго място, обаче се убедих,че няма смисъл от това и сега като някой седне до мен и ме заговори, просто си говоря с него...
В един момент осъзнах, че това самотни " изгубени" хора, които искат да разкажат на някого своите истории...
Един ден, когато бях седнала край реката на една пейка до мен дойде една много възрастна жена и ми каза: "Здравей, ще седна до теб...виждам, че си сама...." После в никаква връзка добави: " Чудя се дали да се хвърля в реката...Вече не ми се живее..." и ми разказа своята история, как децата искали да я изгонят от апартамента й и да я изпратят в страчески дом, а тя не искала...Доста си поговорих с нея и по някакъв начин я разубедих да не се хвърля в реката да се удави...Когато си тръгнах, тя ме изпрати и за довиждане ми целуна ръка и ми каза " Млада си, много си млада и ти пожелавам да доживееш до моята възраст и повече, но ти имаш душа..., а хората се промениха много...,станаха лоши....Ти ми даде кураж...да живея "
Опитах се да издърпам ръката си да не я целува, като й казах, че няма нужда от това, но тя я държеше здраво...
Сега понякога, когато се разхождам я виждам...Идва при мен и винаги трябва да крия ръцете си да не ги целува....
Искам да остана насаме с мислите си..., но не ми се отдава..Всеки път, когато седна някъде, дори и най-усамотеното място...винаги идва някой човек- и жени, и мъже, възрасни, млади, деца и сядат до мен и ме заговарят...Отначало ставах и се премествах на друго място, обаче се убедих,че няма смисъл от това и сега като някой седне до мен и ме заговори, просто си говоря с него...
В един момент осъзнах, че това самотни " изгубени" хора, които искат да разкажат на някого своите истории...
Един ден, когато бях седнала край реката на една пейка до мен дойде една много възрастна жена и ми каза: "Здравей, ще седна до теб...виждам, че си сама...." После в никаква връзка добави: " Чудя се дали да се хвърля в реката...Вече не ми се живее..." и ми разказа своята история, как децата искали да я изгонят от апартамента й и да я изпратят в страчески дом, а тя не искала...Доста си поговорих с нея и по някакъв начин я разубедих да не се хвърля в реката да се удави...Когато си тръгнах, тя ме изпрати и за довиждане ми целуна ръка и ми каза " Млада си, много си млада и ти пожелавам да доживееш до моята възраст и повече, но ти имаш душа..., а хората се промениха много...,станаха лоши....Ти ми даде кураж...да живея "
Опитах се да издърпам ръката си да не я целува, като й казах, че няма нужда от това, но тя я държеше здраво...
Сега понякога, когато се разхождам я виждам...Идва при мен и винаги трябва да крия ръцете си да не ги целува....
Търсене
За този блог
Гласове: 31