Прочетен: 1142 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 16.10.2018 23:44
— Говори по същество... Какво да правим с политиката?
— Ако и поезията не успее, значи нищо не може да се направи. Опитах всичко: религия, морал, пророчества, революции, наука, нови открития. Опитах го поред или заедно всички тези методи и нито един не успя. Не успях да променя човека. По-точно не успях да го пресъздам истински. В известен смисъл — всъщност това е единственият аспект, който ме интересува — останахме такива, каквито бяхме, когато Орфей още не се беше появил сред нас, сред вълците, глиганите и диваците.
— Орфей ли? — намръщи се учуден Орландо. — Орфей от Ада ли?
— Трябва да уточня, че нямам предвид толкова диваците, колкото дивите зверове. Спомняте ли си как ги укроти Орфей, пеейки и акомпанирайки си на арфа. Че той цивилизова диваците, това не е чак толкова важно. Много по-важно е, че укроти вълците, мечките и глиганите с музика и поезия. Най-вече с поезия, защото словото е най-висшата магия.
— Говори по същество! — пресече го Орландо.
— Разбирате за какво намеквам: дивите животни са всъщност хора в естественото им състояние и можете да добавите, да, настоявам да добавите — и — хората в тяхното културно състояние. Всички са диви, ако нямат достъп до логоса, ако не са сравнени с единствената магия, годна да измени радикално начина им на живот, магията на словото, поезията…
— А какво ще правим с политиката? — отново го прекъсна Орландо.
— Ще трябва да ги укротим. Веднага ще ви обясня: чакаме Орфей, чакаме оня гениален поет, чието слово ще подтикне човека да се разтвори за духа; с други думи, ще се предизвикат разместване и промени, към които се домогват всички религии и всички философии в света. Кой ще може да устои на поета? Питам ви: кой глиган би могъл да остане такъв, глиган, след като чуе Орфей?
— Но — прекъсна го Орландо, като протегна ръката си над масата и докосна рамото му — тогава какво търси този Орфей в Ада?
Адриан не успя да скрие доволната си усмивка.
— Очаквах този въпрос, отдавна го предчувствах, да, знаех, че ще ми прекърши крилете. Защото, позволете ми откровеността, подобен въпрос може да бъде формулиран само за да ми се прекършат крилете. А за нещастие вие не сте единственият; дори и поетите са вече отегчени от този епизод. Но, повярвайте ми, става дума за един най-обикновен епизод, наистина, малко патетичен, но и доста банален, който във всеки случай не може да бъде пример за нас, съвременните хора.
— Извинете — пак го прекъсна Орландо, — бил ли е или не е бил в Ада?
— Разбира се, че е бил, но защо? За да спаси съпругата си Евридика. Това е много хубаво и, както казах, патетично, но е само доказателство за една съпружеска любов. Колко от нас не биха постъпили така, ако имаха неговия авторитет? Да, признайте, Орфей слезе в Ада, за да спаси едно единствено същество, и то неговата многообичана, собствена съпруга. Изобщо не би слязъл за някоя непозната жена, за някой мъж, старец или дете, да, особено за дете, защото те най-много умират от змийски ухапвания. Но затова пък Иисус слезе в Ада заради всички хора, да, за всички, които умряха от Адам насам, за милиони и милиарди непознати мъже и жени, слезе в Ада, за да ги спаси. И въпреки това — добави с известна тъга той, — нито християнството, нито Църквата на Христос успяха да променят хората. Защо да говорим тогава за Орфей в Ада? Това е най-обикновена случка, която всъщност не означава нищо. И аз знам защо е така: защото поетът не е бил замесен в това. Докато Орфей в Тракия, Орфей сред вълците, мечките и глиганите…
— Докъде искаш да стигнеш? — попита го с известно съмнение и дори страх Орландо.
— Ще се върна, откъдето съм дошъл. Казах ви, че чаках поета и че това е последната ни надежда. Поета — пламенно повтори Адриан — по-велик от Есхил и Шекспир, и от всичките останали заедно. Пророк и чудотворец в истинския смисъл, тези две думи всъщност в политическия им смисъл.
***
…
— Спомням си много добре — продължи Адриан. — Тогава, във Виена, ти казах: „Ляна, напразно всички пропяха след тебе «В двора на Дионис».“ Никой не я разбра. Може би не са виновни. Досега никой не може да разбере истинския смисъл на орфическия мит. Посланието на Орфей бе следното: промяната на човека, неговата мутация не може да започне отгоре, от елита, а съвсем отдолу, от обикновените хора, от онези, който прекарват нощите си по летните градини и кръчмите…
Ляна рязко спря, прегърна го и продължително го целуна.
— Любов моя — прошепна тя. — Вярно е. Това се случи във Виена. Спомняш ли си?
— … И ти обяснявах защо е толкова трудно — продължи усмихнат той. — Защото, не разбирайки смисъла на посланието на Орфей, никой не разбра, че поезията не е само сотериология*, но и политически механизъм. Единствено поезията може да ни спаси, може да промени човека…
— Любов моя — прошепна Ляна и се притисна до него.
— Но знаеш ли какво се случи с Орфей? Целият свят го знае. Знаех го и аз отдавна. И ти казах, че не ме е страх. Само чаках. И сега преди няколко дни го чух: имаше ясен глас, който няма да забравя никога. Определи ми среща тук, днес, в четири и трийсет…
…
* Сотериология – Изучаването на доктрината за спасението. Идва от Гръцката дума soterious, която значи “спасение”. Някои от предметите на сотериологията са: изкупление, вменяване, и новорождение. Виж още.
Позволих в откъса да заменя "траките" с "диваците". Бел.Бл.
откъси от „В двора на Дионис“ / Мирча Елиаде
Не се обръщайте назад… към Страха, Омразата, Нихилизма… и Примирението пред тях !
2. Обичам те, или забравих – Просто слагам препинателните знаци!
3. Някой гледа през очите ми !
4. Обичам те когато
5. Не крия себе си от демони
6. Сънувани
7. Измисли си Слънце
8. Колко ли високи Сме
9. Закрещи Го и Прости
10. Разтеглям време на Забрава
11. ДоброТаПожелано
12. Да те нарисувам
13. ЗА ОТМИНАЛИЯ ВЛАК НА „СТАРАТА ЛЮБОВ”
14. Не-поетично Боже Утро
15. Откраднати от Битието
16. Колко Трудно е да е Бъдеш... Лесно е!
17. Тоз Просяк Кой е?
18. На Дърво ще се престоря...
19. Carpe Diem - Грабни Деня, и най-Доброто от него
20. Чия е тази малка песничка?
21. Ако се върнеш, изхвърли го...
22. Устните ни пак са жадни
23. И без думи ми се дай
24. Сещането споделихме
25. Разсмиваш нощни пеперуди !
26. Път до там ме чака
27. Ще ме вземете ли с вас?
28. Ще ме вземете ли с вас?
29. Там за Себе си ще чуваш!
30. Ще чакам да те видя цветна