Пролет, моя, моя, моя, колко те обичам!   Отворих прозореца, за да влезеш,  и седнеш до мен. Ти нахлу, за сядане и не помисли, подкани ме игриво вън, задърпа ме, настоятелно ме заразбута, и разнесе лек замайващ повей, упояващ с цветен аромат. Спри мига, знаеш, пристрастно те обичам!   Чаках кръговрата на сезонен цикъл, последователно да се превърти, отмервах дни,часове и минути, изтощих се от броене, но сега си тук! Знаеш, търпеливо те обичам!   Ти си само моя, пролет, моето усещане е органично, изживявам с всяко сетиво,
съприкосновението динамично! Знаеш сензитивно те обичам!   Приемам топлото ти съзаклятие, ще бродя след всяка твоя стъпка, ще виждам всичките ти знаци, и също, като теб ще се усмихвам! Знаеш, диво те обичам!   А как със мен се заиграваш!? Как заплиташ нацъфтели клонки, уж без да искаш, в моите коси, как разцъфналите храсти, ще издраскат най- нахално, моето лице, как ръцете ми загряваш с топъл лъч, как в очите ми зелени, вмъкваш твоето зачеващо зелено!? Знаеш, за мен не си случайна, пролет, и знаеш, как необходимо те обичам!   Когато ми запееш, пролет, аз те чувам, душата ми пирува с всеки звук, прераждам се и тържествувам, божествен танц, с теб ще изтанцувам! Пролет, моя, моя, моя, колко те обичам!                        

Нооооого добро!!! Това ще ми стане любимо!)))

Това си е една споделена любов ;))) Ще взема да и поискам ръката вече на тая пролет ;0)))))))))))