Прочетен: 2318 Коментари: 13 Гласове:
Последна промяна: 28.05.2020 09:12
/бележка – за да не обърквам евентуалните си читатели, а и себе си:), отсега нататък ще наричам героите си с имената им от предишните две части, само че в кавички, освен, когато не са в пряката реч/.
Тътенът на бурята я изпревари и огненочервени камшици заплющяха по мрачното, обвито в гъсти облаци, мътно небе. Четиримата конници препуснаха в нощта, загърнати в черните си наметала и качулки. Стражите им отвориха вратите и спуснаха подвижния мост /владетелят им бе позволил тази експедиция, убеден, че за благото на страната му и трима от учените наистина го вярваха – ако откриеха съкровището, те щяха да го предоставят на държавата, към която принадлежеше, но четвъртият не бе такъв идеалист/...
Представителите на ордена необезпокоявани от никого се спуснаха кум двореца, там вързаха конете си се отправиха към мрачните коридори на подземието. Тайната врата се намираше в южната част, откъм Балдуиновата кула. Бяха проучили възможните капани и препятствия, пред които ще трябва да се изправят 1...Пазачите учтиво им се покланяха и им даваха път /така им бе наредено/.
- Всъщност, за какво служи това, Франческа? – попита професорът, взирайки се любопитно в странния уред, с който „Емилова“ не се разделяше никога.
- Казах ти, че не знам. Ръководителят ми даде да го пазя, защото според него тукашната мисия е най-безопасна. Каза, че се работи по него от векове и да го защитавам с цената дори на живота си.
- Аха, безопасна, значи – промълви с мрачна ирония – Затова ни изпращат с жена и хлапе – натърти подигравателно.
Дамата му прати убийствен поглед, очите страшно засвяткаха, бледите й бузи се покриха с лека руменина.
- Виж какво, Аурелио, жените са не по малко смели и изобретателни от мъжете. Тук не се иска много физическа сила, но ако продължиш да ме предизвикваш, може да се опитам да ти докажа, че имам и такава... – тя заплашително посегна към меча си, но не го извади. – Аз от години изучвам този проект, заслужавах да бъда включена в него... А „хлапето“, както ти го нарече, е най-талантливият студент на ордена, доказал нееднократно своите качества...
- Моля ви не се карайте точно сега! – намеси се „Калоян“, който всъщност се казваше Енио. – Наближаваме подземното езеро. Чезаре, подай ми картата.
„Асен“ намусено изпълни заръката му, защото също бе подразнен от подмятанията на професора...
- Добре – разпореди „Владимиров“ – продължаваме по левия коридор. В края му трябва да се намира тайната врата...
- Ето я – възторжено възкликна най-младият. – Замаскирана е като част от стената, но римляните са си оставили таен знак, по който биха могли да я разпознаят, ето го – и той посочи един от камъните, който имаше едва доловимо по-различен цвят.
- Чудесно, моето момче, аз не го забелязах – похвали го дамата, а асистентът приятелски го потупа по рамото. – Хубаво е, че имаме в групата младеж с остро зрение, не мислите ли така, господине – обърна се язвително към третия мъж. Или Вие щяхте да я видите без очилата, които редовно използвате за четене?
Последният бе скръстил ръце и със смръщено лице наблюдаваше останалите. Асен едва доловимо се усмихна победоносно, изпитваше все по-искрена симпатия към „ректорката“ и „асистента“, и все по-малко такава към оплешивяващия.
- И сега какво? – попита скептично професорът.
- Май не сте много подготвен за мисията, ако бяхте, щяхте да знаете – стрелна го с поглед жената.
- Нали е безопасна, за какво да се подготвям?
„Защо този изобщо е с нас?“ – запита се гневно момчето.
В това време, „Владимиров“, изпълнен с ентусиазъм, изобщо не обърна внимание на тяхната размяна на реплики.
- Щом камъкът-указание е точно по средата, то следователно горният краен е тук, – изчисляваше той, – сега само трябва да преброим, докато се получи римската дума за съкровище. – 1, 2...
И той с победоносно изражение измъкна един напълно незабележим и с нищо не отличаващ се фрагмент от конструкцията. Сложният механизъм се задейства със стържене и частите от стената бавно започнаха да падат.
- Пази се – извика „Емилова“ и го дръпна настрана, защото той така се бе замаял от чудноватата гледка, че замалко да бъде ударен.
Пред тях се откри тесен коридор с дължина около 200 метра и няколко разклонения.
Младежът също гледаше удивен, незабелязващ нищо наоколо, а плешивият – с доволна и леко подмолна физиономия.
- Да вървим! – подкани ги алчно той и хукна напред, сякаш се бе подмладил.
- Момент – спря го „Емилова“, - Първо трябва да пресушим подводното езеро...
А навън бурята бе развихрила своята жестока и тайнствена стихия. Водата сякаш бушуваше по улиците, стъклата на прозорците и покривите, а Янтра се пенеше, надигнала нивото си, но четиримата в подземието не можеше да чуят всичко това...
Използвайки някои по-специфични инструменти, дадени му от ордена, „Калоян“ успя да задвижи механизма, който пресушаваше скритите води, вдигна факлата и уверено поведе спътниците си към заветната цел. Докато вървяха из мрачното помещение, изведнъж откъм тавана закапаха едри капки, които ставаха все по-напористи и започнаха да образуват локвички около краката им.
- Сигурно има буря – рече тревожно „Емилиева“.
- Е и, малко вода няма да ни разкисне – контрира я саркастично професорът. – Или се боите да не нараните нежните си ходила.
- Не е смешно! – ядоса се тя. – Точно над нас има преливник. Водата може да запълни коритото на езерото, по-добре да започнем да тичаме – тя им даде пример със себе си.
Асистентът и студентът я последваха и скоро задминаха, а плешивият постоя малко, намирайки подобно поведение за глупаво, но като видя как в следствие на случаен пробив нивото на водите се покачва и стига до коленете му, реши да постъпи като тях. Ала беше леко пълен и трудно подвижен и скоро се замори, задъха и изостана значително, а капките отгоре изгасиха борината му и вече единственото, което виждаше, бяха трите малки, светли пламъчета пред него, обаче скоро и те изчезнаха, а водата вече беше до кръста му и нивото й все по-бързо се покачваше. Почувства се като в капан, паниката го обзе и извика:
- Помощ, не мога да плувам и нищо не виждам!
- Къде сте професоре? – чу след малко женски глас в тъмнината. – Говорете, за да се ориентираме, а вие се ориентирайте по моя глас. Само напред трябва да се върви, не се безпокойте, скоро ще стигнем.
В това време, по поръка на „ректорката“, „Асен“ тичаше бързо напред, за да стигне другия бряг и да подсигури светлина, а „Калоян по своя инициатива се върна да спасява професора, ориентирайки се по гласа му. Когато се сблъскаха, водата вече беше до шията на последния и той ходеше с мъка. Асистентът решително го хвана и повлече към изхода.
- Насам, момчета – окуражаваше ги „Емилиова“, на която се налагаше вече да плува, за да се задържи над водата. - Има още малко, Чезаре вече успя, светлината идва дотук, значи разстоянието е няколко стъпки...
„Владимиров“, който бе по-висок от професора, вече трябваше да го надига, за да държи носа и устата му на въздух, а скоро и да плува, заедно с него, което бе доста изтощително... Най после видяха заветната светлина. С последни сили, младежът стигна до своята спътница. Когато видя, колко е изморен, тя изрече, кашляйки /водата беше студена/:
- Върви при Чезаре, аз ще помогна на Аурелио.
- Сигурна ли си, знаеш ли как? – той нямаше сили вече дори да говори, а шепнеше хрипливо.
- Да, да, върви, тоест, плувай!
Тя подхвана професора, както я бяха учили /в нейния университет не се усвояваха само теоретични познания/ и заплува с него, да премине оставащите няколко метра, ала все пак нямаше мъжка сила и пълничкият й спътник доста я затрудняваше. На моменти, имаше чувството, че вече е на предела, ала волята й помагаше да не се отказва... Най- накрая успя, достигна брега, двамата младежи издърпаха премалелия от ужас професор и го поставиха да лежи, докато възвърне силите си, а тя се изкачи сама и тръгна, залитайки, кашляйки и треперейки, по сухия каменен под, обаче въпреки замайването, не се стърпя да не отбележи:
- Е, имате ли още нещо да казвате за жените, господине?
Качулката й бе паднала, косата цялата мокра и прилепена към лицето й, устните - посинели и все пак изглеждаше горда, силна и красива, като русалка от приказките...
- Сега не е време за спорове – прошепна успокоително „Владимиров“ и от някакъв странен инстинкт свали своята наметка и я загърна с нея, въпреки, че и неговите зъби тракаха.
- Няма нужда – промълви меко тя и му я върна, - на теб ти е токова студено, колкото и на мен, но благодаря – очите й казваха същото, което и думите.
Асистентът за пръв път долови някаква наченка на женственост в нея. „Асен“, който досега се беше мъчил, да се грее на факлата, отиде до тях и я приближи така, че и четиримата да усетят топлината на огъня.
- Благодаря – казаха всички.
- Е, предлагам да починем малко и да продължим – каза „Калоян“.
- А ка-как ще-е с-се върнем? – промълви най-сетне професорът, заеквайки.
- Спокойно, дотогава бурята ще е е спряла и пак ще пресушим езерото – отвърна асистентът...
След още няколко препятствия, за които бяха подготвени, стигнаха до съкровището, което наистина се оказа изключително ценно и рядко – имаше златни монети, накити, камеи...
- Чудесно – радваше „Калоян“ като малко дете. – Може би владетелят ще се съгласи на някаква справедлива подялба – вярно, че беше в неговия замък, но е принадлежало на римляните, а и нали ние го открихме... Флоренция много би се зарадвала на малка част...
- Това няма да стане – чу студен мъжки глас зад гърба си.
- Какво? – обърнаха се всички към професора, който бе опрял меч в гърба на човека, току що спасил неговия живот.
„Асен“ така се ядоса, че скочи към него с камата си /бе хвърлил меча, за да плува по-бързо, другите му двама спътници - също, само професорът го беше запазил/. Злодеят повали "хлапето" с един лек удар в гърдите, който не го уби, но го събори на земята, ранен.
- А ти не се и опитвай, иначе ще го убия – обърна се плешивият към жената, като я видя, че също се готви да предприеме нещо.
Той ловко се извъртя около тялото на смаяния „Владимиров“, обви ръцете му така, че да не може да се съпротивлява и опра меча в шията му.
- Ти си луд – с разтреперани устни промълви дамата.
- А вие сте лунатици. Никой не знае какво сме открили тук и никой няма да разбере. Не съм си рискувал живота, за да деля това съкровище с никого... То е...мое...
- Но ние... рискувахме, заедно... с теб! – изрече асистентът на пресекулки.
- Дял ли искаш, малкия, ха-ха?
- Не, искам да постъпим правилно.
- И кой ще ми го наложи?
- Ти не можеш да се върнеш без нас – решително се обади жената.
- Така си мислиш, умнице! И не се приближавай! – допълни, като я видя отново бавно да се прокрадва към него, Направи тънък разрез по шията на колегата си с кинжала, после извади отново меча и предупреди. – Следващият ще бъде фатален.
Младежът само присви очи от болка, но не извика, а спътничката му се закова на място. В объркването си, без да иска натисна някакво копче от странния уред, който държеше върху колана си и чието предназначение не знаеше, а... после се събуди в болница, излекувана от замръзване, без да помни нищо за миналото си... Намираше се в 21-ви век и беше ректор на университет... Имаше много познания в различни области, ала нямаше представа откъде ги е придобила...
/край/
обяснителна бележка:
1. Най-разпространеното предание е, че още от римско време хълмовете Царевец, Трапезица и Момина крепост са свързани с тунели и галерии, където са скрити стари римски съкровища. В Античността на мястото на средновековната българска столица се издигали крепости, които пазели пътя към Никополис ад Иструм. Когато варварите превзели римския град, местните първенци скрили всички съкровища в тунелите. Входовете им били замаскирани и криели многобройни препятствия, които можел да преодолее само човек, просветен в римските тайни.
Според преданието съкровищата били пазени в три галерии, а най-голямото от тях било в подземие под хълма Трапезица. Пътят към него минавал дори през малко подземно езеро, а за източването на водата също имало тайна, почти невъзможна за разрешаване. Входът към най-голямото имане бил местен кладенец. Друга от възможностите за влизане в подземията била от Царевец – там тайната врата била в южната част, където са намира прочутата Балдуинова кула.
Източник: https://www.kmeta.bg/e-vestnik/broj-48-yuli-avgust-2019/tuneli-pod-carevec-kriyat-carski-tajni-i-sukrovista
П.п.: Според историците, няма такова съкровище и легендата дори не датира от среновековието, а от по-ново време, така че, написното от мен е пълна измислица. Все пак, благодаря, ако някой го прочете:)...
Поздрави, Мири. :-* :)
- първото обяснение ме обърка - защото беше намесено в началото след добре започната картинаили атмосфера... в един момент влизаш в обяснителен режим както се казва и УБИ СОБСТВЕНОТО СИ УМЕНИЕ ДА СЪЗДАВАШ АТМОСФЕРА, а беше започнала великолепно
- второто обяснение за имената вече ме извади извънкожа казано на шега :) напълно излишно и също толкова не категорично - СПОРЕД МЕН ТРЯБВАШЕ ДА СЛОЖИШ ПРЕДИ ПОВЕСТВОВАНИЕТО ТАЗИ ЗАБЕЛЕЖКА - ПРЕДИ САМИЯ РАКАЗ ДА НАПРАВИШТАЗИ УГОВОРКА - такав текста поне мен на два пъти ме уби и издразни ;)
- коридор 2 км - това на око веднага го усетиха колко е, особено при положение, че дългите коридори са тъмни, а тези над км без видим край ;) - тази точна цифра 2 км за мен не е на място, отделно еба ти коридора казано на шега ;) това началото на тунела под ла манша щеда е ;)
- ГЕРОИТЕ ГОВОРЯТ КАТО ХОРА ОТ 20-21 ВЕК, много им личи и не е на място
стържението на механизма е поне за мен много приятен детайл - обичам точно такива детайли, ти успяваш с тях
римския механизъм провокира някаква мистверия или загадка
камъка с една идея друг фон(т) също е чудесна подправка
продължавам нататък да чета
ТИЯ СА ПОЧТИ ИДИОТИ В НАЧАЛОТО
ЯВНО СА ХОРА БЕЗ ОПИТ В ЕСКТРЕМНА СИТУАЦИЯ
ако са мъже и са хора дори само с бегълопит в такива ситуации НЕБИХА СЕ ДЪРЖАЛИ КАКТО СИ ГИ ОПИСАЛА
НЯМАШЕ ДА СЕ ЗАЯЖДАТ И ХАПЯТ ВЕРБАЛНО
заяждаш се и се хапеш вербално след това, в спокойна или отпусната атмосфера в някоя база, бар или хотел
когато си на работа в някакъв риск никой не си надуваегото - ако не се познават просто трябва всеки честно да си каже какво може и какво не може - в кое го бива и в кое не и разбира се над всичко - субординацията - кой командва
хора в риск или търсене на нещо не се държат така освен ако не са идиоти
ОЩЕЕДИН ГОЛЯММИНУС :) - ЗАЩО ТОВА ЕФИНАЛА, ОЧАКВАХ АЗ ПОНЕ ДА СТАНЕ ЕДНО 10-20 ПОСТИНГА
;)
- ей нямаше начин да пропуснешлеко феминисткото обождане за професора - в таква ситуация ако доктор емилова/диетата е жена на ниво няма да спомене това - в такъв момент ще мисли за друго, не за простотиятана професора отпреди
НЕЩО ПОВЕЧЕ- ТАКА ПРАВИШ И ЖЕНАТА ЖАЛКА - даму отвръща по този начин я прави и нея не особено ниво като човек ;)
......
ЕКШЪНА ТИ ТОЗИ ПЪТ СЕ ПОЛУЧАВА ДОБРЕ, в това отношение нещата се развиват интересно
забележката е, че водното ниво се видгна много бързо и МНОГО ОЧАКВАНО - няма проблем, че сме гледали товав много филми, но все пак беше доста предвидимо и прекалено скоротечно - ниво се вдига при пробив, нахлуване, знаеш... при капене йок
23.05.2020 23:59
кинжал, кама, метателен нож, дори шпага, рапира - да, с меч и то средновековен ТЪНЪК РАЗРЕЗ не
също така тогава е нямало понятия или държави като БЪЛГАРИЯ И ИТАЛИЯ,нямало е и съзнание за такива
имало е равена, милано, генуа, флоренция, венеция, неапол итн, в бг пък е имало деспотства, феоди итн или който е знаещв бг история медиевист ще каже какво - СЪЗНАНИЕ ЗА БЪЛГАРИЯ И ИТАЛИЯ Е НЯМАЛО според историята :)
ИСТИНАТА Е
мъжете са по-смели и по-изобретателни от жените
това нее обида, а факт и истина засвидетелстван в история и хормони, поведение, социология итн
не го пиша за дадразня някой - просто това е :)
ако бях по-умен, щях да си замълча и просто да ви будалкам,но аз съм си честен калитко и заявявам нещата като на трибуна ;)
лошото е чеазвинаги съм прав/почти в 99%, айде не винаги 1%
за мен са любопитни и вероятни
маса стари градове имат такива легенди и това е НОРМАЛНО, защото се е случвало милион опъти в миналото - при нападение да има тайници и то подземни било на владетел, било на върхушката където са криели имане, документи, припаси
друг в въпроса, че вярно много от легендите са преправяни през вековете или имането ебило разграбвано
друго никога ДОСЕГА не е открито
простия пример с гроба на александър велики но все пак имакандидати за него
от друга страна погребението на ГЕРМАНСКИЯ ГОТ АЛАРИХ при който готите са отклонили река, погребали са го със злато скъпоценности и "регалии", а после пак са пуснали реката и избили "копачите"досега не е разкрито и си "стои" в подножието на хълм край град консентина вминалото
лично аз не харесвам смесване на времеви линии както се акзва в литературата
но в тояя случай ми хареса от раз - не се шегувам,абсолютно честен съм
ПОНЕ СПОРЕД МЕН ТРЯБВА ДА ПРОДЪЛЖИШ
АКО ИМАШ МОТИВАЦИЯ ЕСТЕСТВЕНО
лично за мен този тип разкази от теб са динамични и живи
беше ми много забавно и отвличащо, хареса ми наистина !
парадокса са многото "марки" или уж забележки които написах
НЕ пиша това нагоре за да подсладя детайлите "критика" - винаги съм БУКВАЛНО ЯСЕН И ЧЕСТЕН
мога да премълчавам понякога нещо с хората, но в казаното и написаното съм винаги буквален на 100% - НЕ подозирай друго чувствителна ми душо ;)
И ПАК ДА ПОВТОРЯ - ПРОДЪЛЖИ ГО ТОВА, мен ме кефи, дано имаш мотивация обаче, иначе не
Митак, поправих разреза да е с кама, а не с меч, и другите ти критики ще поправя постепенно /просто са много и ще ми отнеме известно време:)/... Радвам се, че си прочел тази легенда:)... Иначе, засега това е краят на "моята история":)... Пък, ако ми дойде вдъхновение, може и пак да драсна нещо... До скив:)...