Кажи Луна, ти беше там,
кажи, ти виждаш всичко,

Красиво цвете, срещнах те в гората,
а беше пълно с други, като теб,
защо посегна ми към теб ръката,

 Попитах вятъра за тебе,
слънцето, и то ми каза,
все не вярвах, че те има,

   Това е времето, когато бурята е отминала, дъждът е спрял и слънцето се опитва да избута облаците. Измитият въздух влиза по- леко в дробовете и оставя в тях повече благодат. Зеленото е станало по- зелено, преглъщайки останалите капчици...

 Ти, грозна болест,
търсиш пак коварно съзаклятие,
сестра ти Завист е в безмерна сласт,

Рисувам мислен път
и го свързах със звездите,
получих нови съсзвездия,

 Изсипа се внезапно с дива мощ,
разгърна се, за миг обля земята,
денят потъна в мрака на пороя,

 Поседнах на първото стъпало,
от любимата ми стълба в дворчето на мама,
слях се с привидно тихия следобед

 Чу ли пак, онази песен,
погали ли и твоите уши,
затопли ли те спомена отнесен,

 Не ми късай сърцето,
не опъвай кървави нишки,
невъзможни въпроси не поставяй,

 
Магия за слънце
В кутия от обувки всички облаци ще събера, 

 Роснала роса росица
над зелената тревица,
охлюва подал рогца,