20-тонна компресия!
Разгръщам реципрочно
абсолютните си стойности.

 Застреля ме, 
безукорно точно, 
право в десятката… 

 Пророците смутени
не признаха, че ще украсиш 
бърлогите на зверовете.

 Как по дяволите,
 успя контрабандно
да изнесеш чувствата ми? 

 Помниш ли мила, 
когато ни горяха на кладите,
усещаш ли още камъните,

Дръзне ли буря да сграбчи Балкана,
бунт отговаря с грохот и тътен.
Шамари дъждовни шлевят скалите, 

 И грейна тя на на небосклона
 единствената, недостижимата,
 звездата на поемата,

В сблъсъка на женските хормони 
афекта се заражда по естествен път 
търсещи, това което никога не се намира,

 Краят ще е, като началото,
но ще си биеш шамарите, сама!
Вината винаги ще е у другите,

 Центробежните сили
се покориха  на импулсите
изтървани от  сношителните

Аз пътувах без да знам къде,
в думи блъсках се и отминавах,
чужди бяха техните лица,

   Возихме се на онзи влак без осветление, само думите ни свързваха, като съединителна тъкан, преди да пропаднат между релсите,  и да бъдат сгазени от желязната преса на колелата.
Капсулирани в тъмнината разговаряхме без да се чуваме, на ...