Просто ей така ...
мога да те слушам...
достатъчно влудяващ тембър

 Честита да е деветнайстата от новото хилядолетие! Веселко да е,  да го караме по- на майтап, без да се взимаме прекалено на сериозно! И по- често на маса да върви! Забъркала  съм едни късмети, ако са ви много всичките, пишете едно число...

 Кутия шоколадови бонбони
 цяла седмица брои очите
взрени в нея. Пълна с

 Розите изсъхнаха безмълвно, 
няма никой да узнае от какво. 
Късно и без време,  без въпроси,

 Ледът се спуска в ниското, 
слиза от въздушните си кули, 
нарочно търси мен, 

 Питаш ме момиче:  
защо, самотник вятърът остана?
 Но, можеш ли да построиш дом за бурята?

 Сгрей ме точно сега!
  Умирам от студ, 
прониза ме внезапно. 

 Покрит от сянката на тъмната
си покровителка- нощта,
Единакът вие със зловещата

 Есента е в делириум 
 отъркаляна гола в снега. 
Опустошена. 

 Играя с шепите ти
преди да ме лиснеш
  върху очите си.

 Тя за трети път
ми изяжда шоколада!
Как да не я мразя?

 Не винаги ти се иска да си силен,
понякога опитваш да си слаб,
влизаш в кожата на жертва.